Андрей и Генадий

Андрей Ганев и Генадий Матвеев

Генадий и Андрей са колеги по професия, съмишленици по призвание и удивително допълващи се по характери. Любопитен факт е, че се срещат едва сега, когато и двамата са поканени да водят първия семинар, посветен на общуването между доведени родители и деца. Запознанството им вече може да се нарича симбиоза. Ако Андрей е младият, амбициозен и усмихнат психолог, то Генадий носи духа на опита, зрелостта и проницателния поглед. Пред вас е първото съвместно интервю на двамата експерти в областта на семейната и детска психология. Насладете му се и ако откриете, че много от нашите въпроси остават отворени, ето тук те ще отговорят на Вашите.

Разкажете ни нещо, което не знаем за Вас?

Андрей: А сега де, амии, тренирал съм спортно катерене.

Генадий: Може би не знаете, че съм бил ръководител на международна експедиция от българи, руснаци и американци в Алтай, южен Сибир – една наистина уникална местност. Експедицията беше 7-дневна, спахме на палатки и беше нещо неповторимо. Благодарение на екипността и отборния дух се справихме с предизвикателствата на природата – даже и с недотам изненадващата среща с мечка.

Кое ви накара да повярвате в мисията на фондацията и да приемете поканата на лектори на семинара?

Генадий: По принцип моята съдба или сюжетна линия (усмихва се) са близки до темата на фондацията. Отделно чрез практическия си опит добих вярата, че мога да помагам и да съм наистина полезен. Във връзка с всичко, което съм правил до сега, може би това за мен е нова страница, обобщаваща досегашния ми опит, нова страница на творчество и взаимодействие. Екипът също много ми харесва.

И най-важното: в такива ситуации по-често децата остават неразбрани, а аз съм слуга на детството, запазих в себе си детето и искам да помогна.

Андрей: andrey-ganev-outdoorАз вярвам в мисията на фондацията по принцип, защото винаги можем да бъдем щастливи у дома или поне да направим минималните усилия в тази посока. А приех да участвам, защото познавайки един човек от екипа, впоследствие и целия екип, прецених, че това ще е кауза, която наистина ще се прави от сърце, а аз предпочитам да се включвам в точно такива инициативи. Всъщност това е причината, а и темата е съвпада с моите лични убеждения и нагласи. Още повече целта е чиста, не е подмолна и нечистоплътна. Целта е да подпомогнем хората, които имат нужда, и да им дадем избор.

Вярвате ли, че нашето общество е узряло за обсъждането на подобни теми?

Генадий: Като цяло обществото като че ли върви точно в тази посока. Процес е. Но има групи, слоеве, които са по-готови да говорят открито. Все пак нашата работа е да обединяваме хората според проблема, и вярвам, че чрез тези групи ще започнем да говорим още по-открито и освободено.

Андрей: Амии, вярвам, че ще узрее и това съзряване няма как да се случи без подходящи условия. Както на един плод му трябва време и подходящ климат, така е и обществото има определени изисквания, за да е готово да бере плодовете на собствените си усилия.

Защо семинарът е важен?

Андрей: Първо, както са казали хората – споделен проблем, половин проблем. Например повечето хора смятат, че дадена ситуация, когато се появи при тях, е най-сложната на света, но когато видим, че има хора със сходна житейска история, очите ни се отварят и осъзнаваме, че може би нещата не са чак толкова черни. Нашата гледна точка не е единствената. Това, което ще получат хората като знания, е конкретните инструменти и начините, по които да предизвикат положителна промяна в живота си. У дома, с близките си. Тоест, първо ще преоцениш ситуацията като по-нормална, защото ще видиш, че и други хора попадат в нея, а след това ще получиш и практически съвети за справяне.

Генадий: genadii-matveev-outdoorТова е изграждане на култура за споделяне чрез нашето посредничество и приемане на различните гледни точки – нещо, което много липсва на нашето общество. Споделянето е умение и личностно израстване. Ето защо, ако успеем да се разчупим и да приемем, че всеки има различна гледна точка, би било уникално. Да изградим култура на възприемане на различните гледни точки. Да променим механизма – за съжаление ние често говорим открито, но само когато, оценяваме друга личност и поставяме лоши етикети. Мисията ни е да успеем да превъзмогнем егото си и да си помогнем взаимно.

За какво ще говорите по време на семинара?

Генадий: Много идеи имам, искам да разгледам конфликтите като стъпало към по-добри взаимоотношения. Конфликтът не трябва да бъде пречка, а напротив – трябва да създава по-креативни отношения. Отделно, възнамерявам да разгледам личните умения за взимане на решения. “Любов и логика” е темата на моята лекция, която разглежда тази връзка като метод на общуването, където няма губещи. Да, всеки ще каже, че няма логика любовта, но когато ползваме едни инструменти, в любовта навлиза и логиката. Искам да включа всички хора максимално, доколкото ми позволят. Не искам да сме лектори, а да общуваме всички заедно. Интерактивност, мозъчни атаки, мислене.

Андрей: Аз също ще засегна, разбира се, човешкото общуване, все пак на това е базирано семейството, личното участие, личният избор, какво и как да се случи и по кои канали да се осъществява комуникацията. Ще го разгледаме като двустранен процес, дори и да е некомфортно, общуването винаги е двустранен процес, иначе другото би било викане пред телевизора на футболен мач. Как ние виждаме едни обективни факти, но ги интерпретираме по наш начин и ако работим с нагласата ни, а не с фактите, ще е много по-ефективно. Ще прегледам един семеен модел, с който ще илюстрирам точно тази ситуация в семействата, също така искам да акцентирам върху техните добри лични практики и успехи. В крайна сметка човекът, който живее в подобна ситуация, е най-големият специалист. Най-добре е да попиташ и за двете гледни точки – нас като професионалисти и гледната точка на човека, който живее в ситуацията всеки ден. Какво ще направя след този семинар? Системата, в която живея, кой детайл ще променя от нея, за да ми е по-добре утре.

Вярвате ли, че фондацията има потенциала да повлияе на нагласите, решенията и в крайна сметка на щастието в едно семейство?

Андрей: Да, разбира се. Имайки предвид, че хората идват доброволно, това означава, че те са приели първата стъпка и са решили, че искат промяна. А ние даваме подходящата система и хората вече имат почва под краката си.

Генадий: Хората, които идват, те знаят защо отварят тази скоба. Това не е модна нагласа, а е усещане, че обществото отдавна има нужда да говори открито за тези проблеми. Благодарение на фондацията вече се поставя акцент на общуването в подобна семейна среда и се открива пътят към открити дискусии по темата. Заедно ще обединим сили да бъдем полезни на всеки, с когото сме на семинара.

Какво е щастието според Вас?

Генадий: Щастието… ами, това е един полет като в картината на Марк Шагал – той и тя летят над града. Може би това е щастието – полет в една посока и хванати за ръка. И аз така често политам и го пожелавам на всички като емблема на щастието като миг. А по принцип истинското щастие е да успееш да съхраниш този полет. Щастието не бива да бъде еднодневен акт. Трябва да е като ритъм на живот.

Андрей: Щастието според мен е навик. Това е една жизнена позиция, която човек може да изживява. Не е като дивеч, като нещо, което може да бъде примамвано. Както човек придобива навика да бъде нещастен всеки ден, така той може да се научи да бъде щастлив всеки ден.

Генадий: Ние май сме си разменили с теб възрастовите роли. Сигурно аз трябваше да го кажа това.

Андрей: Хаха, ами май да.