Самотният родител е герой. Това е човекът, който забравя себе си и се жертва напълно алтруистично в името на здравословното психическо и физическо здраве на детето си, за да изгради пълноценна личност. Според световните статистики, в повечето случаи самотният родител не набляга на кариерата си, а се старае да поддържа среден стандарт, с който да осигури на детето максимален финансов комфорт и предимно набляга на това да замести у дома единият отсъстващ родител.
Трудностите са неизбежна част от този път. Изборът за това тези родители никога да не допуснат партньор до себе си, се дължи също според статистиките, в огромен процент от случаите на страха детето да не бъде наранено и изоставено от нов човек, с когото може родителят да се задоми. А този страх е изключително трудно преодолим. Вече веднъж детето и родителят са били изоставени. В много от случаите липсващият родител отваря рана в психиката на детето. Балансът, който самотният родител трябва да поддържа след това, е почти непосилен.
Но, самотният родител се справя и надминава себе си, независимо от умората, независимо от нуждите си и независимо от всички други фактори, които може да бъдат пречка в момента за поддържането на този баланс. На всичкото отгоре това са най-самокритичните родители. Те са тези, които ще кажат за себе си, че не са особено добри майка или баща. Че са се опитали и се надяват детето да разбере. Самотният родител знае, че утре детето ще тръгне по своя път, че връзката им ще се смали до няколко телефонни обаждания на седмица и едно-две виждания в месеца. Не защото детето не обича и не оценява родителя си, а защото е започнало да живее своя собствен живот. Въпреки това днес самотният родител дава всичко, независимо от бъдещата самота. Забравя личния си живот, собствените си нужди и мечти. Не го интересува утрето. Това са хората, на които ще посветим следващия си семинар – „Самотният родител-герой“.